В една неотменима, звездна нощ
аз се излежавах на малката веранда.
Мисълта се появи със нова мощ
и вся във мен смут чрез пропаганда.
Изстреля думите като па̀ра от чайник
и се отдръпна бързо, за да се съвзема.
Остави следи от стъпките на крайник,
но се приготви друга част да превзема.
Не съумях да се насладя на звездите,
взираща се в покълващото зрънце.
Сбогувах се последно със мечтите,
обречени никога да не видят слънце. ...