Звезда

10 may 2009, 19:13

Poesía

378 0 4

ЗВЕЗДА

Там, на високия бряг в скалите -

върху стръкчета суха трева,

не започнали стихват игрите.

Бях Адам, ти на Ева зова.

Бодяха ни мисли – немирни бодили,

сърцата ни биеха в дива полуда.

Телата за любов се бяха родили.

Очите палещи рониха слюда.

Опустели немеят скалите.

От там гледат птичи гнезда.

Отнесоха тревата вълните.

... Там бяхме посяли звезда.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.