korsar (Мимо Николов)
526 155
10 мая 2009 г., 19:13

Звезда 

  Поэзия
407 0 4

                     ЗВЕЗДА

 

Там, на високия бряг в скалите -

върху стръкчета суха трева,

не започнали стихват игрите.

Бях Адам, ти на Ева зова.

 

Бодяха ни мисли – немирни бодили,

сърцата ни биеха в дива полуда.

Телата за любов се бяха родили.

Очите палещи рониха слюда.

 

 

Опустели немеят скалите.

От там гледат птичи гнезда.

Отнесоха тревата вълните.

 

... Там бяхме посяли звезда.

© Мимо Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??