8 ene 2011, 23:10

Звезда

846 0 0

Когато всички спят и сънуват те,

аз мечтая под откритото небе

за най-прекрасното създание…

 

И чудя се аз в този късен час

що за орисница ме прокле с тази съдба

да обичам една звезда.

 

Лежа в нощта и чудя се кога

ще има възможността

да прегърне ме тя.

 

И докато си мисля аз това,

започна да се приближава тя;

и над мен се наведе и прошепна ми тихо „Ела”…

 

„Ела със мен тази нощ,

Ела, избягай от всичко това

И бъди щастлива до края на света.”

 

Всяка нощ аз мечтаех за това,

да избягам от деня

и да заживея с нея във нощта.

 

Мечтаех да целувам нежната ù уста,

да прегръщам грациозната ù снага,

да се топля на горещите ù бедра,

да се крия от света зад русата ù коса.

 

И препуснахме

към безкайното небе

с нея хванати за ръце.

Да сбъдна моята мечта,

Да следвам моята съдба,

Да живея с тази красива звезда

 до края на света.

 

Но това бе само мечта,

плод на въображението на една самотна жена,

изгубена по пътя към дома… 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Патриция Савова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...