Когато всички спят и сънуват те,

аз мечтая под откритото небе

за най-прекрасното създание…

И чудя се аз в този късен час

що за орисница ме прокле с тази съдба

да обичам една звезда.

Лежа в нощта и чудя се кога

ще има възможността

да прегърне ме тя.

И докато си мисля аз това,

започна да се приближава тя;

и над мен се наведе и прошепна ми тихо „Ела”…

„Ела със мен тази нощ,

Ела, избягай от всичко това

И бъди щастлива до края на света.”

Всяка нощ аз мечтаех за това,

да избягам от деня

и да заживея с нея във нощта.

Мечтаех да целувам нежната ù уста,

да прегръщам грациозната ù снага,

да се топля на горещите ù бедра,

да се крия от света зад русата ù коса.

И препуснахме

към безкайното небе

с нея хванати за ръце.

Да сбъдна моята мечта,

Да следвам моята съдба,

Да живея с тази красива звезда

 до края на света.

Но това бе само мечта,

плод на въображението на една самотна жена,

изгубена по пътя към дома…