Звезда
Когато всички спят и сънуват те,
аз мечтая под откритото небе
за най-прекрасното създание…
И чудя се аз в този късен час
що за орисница ме прокле с тази съдба
да обичам една звезда.
Лежа в нощта и чудя се кога
ще има възможността
да прегърне ме тя.
И докато си мисля аз това,
започна да се приближава тя;
и над мен се наведе и прошепна ми тихо „Ела”…
„Ела със мен тази нощ,
Ела, избягай от всичко това
И бъди щастлива до края на света.”
Всяка нощ аз мечтаех за това,
да избягам от деня
и да заживея с нея във нощта.
Мечтаех да целувам нежната ù уста,
да прегръщам грациозната ù снага,
да се топля на горещите ù бедра,
да се крия от света зад русата ù коса.
И препуснахме
към безкайното небе
с нея хванати за ръце.
Да сбъдна моята мечта,
Да следвам моята съдба,
Да живея с тази красива звезда
до края на света.
Но това бе само мечта,
плод на въображението на една самотна жена,
изгубена по пътя към дома…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Патриция Савова Всички права запазени