20 feb 2021, 17:39

Звезда

  Poesía » Otra
1.2K 0 0

Една звезда изгрява на небето.

Една душа си тръгва от света.

Объркана, изгубена - повикана.

След нея - страх и самота.

 

Светът е спрял облян във сълзи,

безжизнено сред спомени се рей.

Не може загубата да приеме.

Не вижда смисъл да живей.

 

А таз душа повикана, намира

нов път и нова светлина.

Потребност друг от нея има,

от нейната прегръдка и смеха.

 

Единствено в съня е позволено,

завръщане на хората в света.

Като спомени при нас се връщат,

и ни прегръщат нежно във нощта.

 

Затуй не спирай да обичаш,

дори смъртта да легне между вас,

че любовта превръща се във място,

където да се срещнем с тях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...