Една звезда изгрява на небето.

Една душа си тръгва от света.

Объркана, изгубена - повикана.

След нея - страх и самота.

Светът е спрял облян във сълзи,

безжизнено сред спомени се рей.

Не може загубата да приеме.

Не вижда смисъл да живей.

А таз душа повикана, намира

нов път и нова светлина.

Потребност друг от нея има,

от нейната прегръдка и смеха.

Единствено в съня е позволено,

завръщане на хората в света.

Като спомени при нас се връщат,

и ни прегръщат нежно във нощта.

Затуй не спирай да обичаш,

дори смъртта да легне между вас,

че любовта превръща се във място,

където да се срещнем с тях.