Звезден миг

dani44ka (Даниела)
16 25

21 ene 2008, 14:01

Poesía » De amor

746 0 2

През планини и морета,

през океани от безкрайността,

в бяг неуморен към красотата,

с поглед устремена към своята звезда.

Аз живея, страдам и горя

и някак сладко-кисел е съня,

но будейки се, виждам твоите очи,

а заспивайки - гласа ти ми шепти.

И спомням си прекрасния люляков ден,

когато тихо приседна до мен,

впи поглед - с хиляди мечти настървен...

и за миг света мой бе опиянен.

Обичам те през хиляди сълзи,

сълзи от плахо щастие - не от тъги,

обичам те, вървейки през булеварди от суета,

с единствен лъч - твоята ангелска душа.

Пристан... надежда последна си ми ти,

късче безкрайност, сила в тежките борби,

утопия неизлечима, пронизващ вик

... Обичам те... Благодаря ти...

за всеки звезден миг!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Magnoliq (Маги)

2008-02-03T13:45:48+02:00

Стихът ти е нежен и изпълнен с обич! Звездно небе в душата ти желая, Дани! И още мноооого, много люлякови нощи!
face04 (Таня Кирилова)

2008-01-21T14:09:57+02:00

Много нежно с обич за обич!Прекрасен стих!Браво!