Звезден миг
През планини и морета,
през океани от безкрайността,
в бяг неуморен към красотата,
с поглед устремена към своята звезда.
Аз живея, страдам и горя
и някак сладко-кисел е съня,
но будейки се, виждам твоите очи,
а заспивайки - гласа ти ми шепти.
И спомням си прекрасния люляков ден,
когато тихо приседна до мен,
впи поглед - с хиляди мечти настървен...
и за миг света мой бе опиянен.
Обичам те през хиляди сълзи,
сълзи от плахо щастие - не от тъги,
обичам те, вървейки през булеварди от суета,
с единствен лъч - твоята ангелска душа.
Пристан... надежда последна си ми ти,
късче безкрайност, сила в тежките борби,
утопия неизлечима, пронизващ вик
... Обичам те... Благодаря ти...
за всеки звезден миг!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
