Звезден миг
През планини и морета,
през океани от безкрайността,
в бяг неуморен към красотата,
с поглед устремена към своята звезда.
Аз живея, страдам и горя
и някак сладко-кисел е съня,
но будейки се, виждам твоите очи,
а заспивайки - гласа ти ми шепти.
И спомням си прекрасния люляков ден,
когато тихо приседна до мен,
впи поглед - с хиляди мечти настървен...
и за миг света мой бе опиянен.
Обичам те през хиляди сълзи,
сълзи от плахо щастие - не от тъги,
обичам те, вървейки през булеварди от суета,
с единствен лъч - твоята ангелска душа.
Пристан... надежда последна си ми ти,
късче безкрайност, сила в тежките борби,
утопия неизлечима, пронизващ вик
... Обичам те... Благодаря ти...
за всеки звезден миг!
© Даниела All rights reserved.
