20 nov 2008, 0:48

Звезден океан 

  Poesía
661 0 5
Звездите на небето са очи,
съзряли хиляди епохи.
Родени с жупел и искри
в космическите катастрофи.

И аз една звезда да стана,
частица в този млечен път,
а мойта слънчева премяна
да осветява всеки кът.

Люляна в сънени мъгли,
недостижима и вълнуваща,
събрах легенди, вождове, предци
с копнежи, все към мен пътуващи.

А техните надежди като поща
на всеки оправдано място пазят.
Те раждат се навън, когато нощ е
и никога отново не залязват.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??