20 nov 2008, 0:48

Звезден океан 

  Poesía
720 0 5
Звездите на небето са очи,
съзряли хиляди епохи.
Родени с жупел и искри
в космическите катастрофи.
И аз една звезда да стана,
частица в този млечен път,
а мойта слънчева премяна
да осветява всеки кът.
Люляна в сънени мъгли,
недостижима и вълнуваща,
събрах легенди, вождове, предци
с копнежи, все към мен пътуващи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??