knqza (Даниел Стоянов)
162 145
20.11.2008 г., 0:48 ч.

Звезден океан 

  Поезия
659 0 5
Звездите на небето са очи,
съзряли хиляди епохи.
Родени с жупел и искри
в космическите катастрофи.

И аз една звезда да стана,
частица в този млечен път,
а мойта слънчева премяна
да осветява всеки кът.

Люляна в сънени мъгли,
недостижима и вълнуваща,
събрах легенди, вождове, предци
с копнежи, все към мен пътуващи.

А техните надежди като поща
на всеки оправдано място пазят.
Те раждат се навън, когато нощ е
и никога отново не залязват.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??