20.11.2008 г., 0:48

Звезден океан

821 0 5
Звездите на небето са очи,
съзряли хиляди епохи.
Родени с жупел и искри
в космическите катастрофи.

И аз една звезда да стана,
частица в този млечен път,
а мойта слънчева премяна
да осветява всеки кът.

Люляна в сънени мъгли,
недостижима и вълнуваща,
събрах легенди, вождове, предци
с копнежи, все към мен пътуващи.

А техните надежди като поща
на всеки оправдано място пазят.
Те раждат се навън, когато нощ е
и никога отново не залязват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...