Nov 20, 2008, 12:48 AM

Звезден океан 

  Poetry
619 0 5
Звездите на небето са очи,
съзряли хиляди епохи.
Родени с жупел и искри
в космическите катастрофи.

И аз една звезда да стана,
частица в този млечен път,
а мойта слънчева премяна
да осветява всеки кът.

Люляна в сънени мъгли,
недостижима и вълнуваща,
събрах легенди, вождове, предци
с копнежи, все към мен пътуващи.

А техните надежди като поща
на всеки оправдано място пазят.
Те раждат се навън, когато нощ е
и никога отново не залязват.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??