20 нояб. 2008 г., 00:48
Звезден океан
Звездите на небето са очи,
съзряли хиляди епохи.
Родени с жупел и искри
в космическите катастрофи.
И аз една звезда да стана,
частица в този млечен път,
а мойта слънчева премяна
да осветява всеки кът.
Люляна в сънени мъгли,
недостижима и вълнуваща,
събрах легенди, вождове, предци
с копнежи, все към мен пътуващи.
А техните надежди като поща
на всеки оправдано място пазят.
Те раждат се навън, когато нощ е
и никога отново не залязват.
съзряли хиляди епохи.
Родени с жупел и искри
в космическите катастрофи.
И аз една звезда да стана,
частица в този млечен път,
а мойта слънчева премяна
да осветява всеки кът.
Люляна в сънени мъгли,
недостижима и вълнуваща,
събрах легенди, вождове, предци
с копнежи, все към мен пътуващи.
А техните надежди като поща
на всеки оправдано място пазят.
Те раждат се навън, когато нощ е
и никога отново не залязват.
© Даниел Стоянов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Прекрасно!
-
Да Веси за съжаление е така,но няма да се откажа.Жалко,че живота протича малко по различно от очакванията ни,но поне е жив.
-
Много е хубаво!
-
Рядко идваш,Дани?!
-
"Те раждат се навън, когато нощ е
и никога отново не залязват."- истинските неща никога не залязват...
Поздравления за хубавия стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
