15 dic 2022, 20:14

Звезден портал към мечтите

  Poesía » Otra
1.6K 7 10

В рана утрин с изгрев - алено червен

изгрява слънцето над заскрежената

надежда...денят ще бъде мирен и добър

надеждата заскрежените крила разперва.

Полита волно над света, с мир, любов

и доброта за да се докосне до мечтите

тогава илюзорният ни свят ще разчупи

на хиляди звездни атоми...

И полита все нагоре и нагоре...

свободно и волно разперила

снежнобели крила до вселенските

звездни портали - където, Ангелите

на доброто днес воюват  за всяка

изгубена душа...и правят път

към световете...Където минало,

бъдеще и настояще се преливат

с най - прелестните цветове на дъгата.

И магически ни канят да преминам

и да се докоснем до изгубените

древни и вселенски знания

за да няма повече войни...

Природата ще пазим и със любовта си

светът ще озарим...ще бъде друго,

ново време - изпълнено с мечти, любов

и детски смях...Ще бъде приказка вълшебна!

Реална - истинска...изпъстрена с чудеса...

И с мислите си нови ще достигнем

звездните простори - събудени...!

Изпълнени с любов душите ни -

слънчево ще светят и този свят

изпълнен с Божествен благослов

ще достигне нови вълшебни измерения...!

 

13.12.2022г

Катя Джамова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите думи!
  • Красиво.
  • Хсреса ми Катя, изпълнено с надежда, която ни дава смисъл да живеем. И аз се надявам, светът да се подобри!
  • Скити, благодаря ти от сърце за топлината и хубавите думи!
  • Звезден портал към мечтите и едно изумрудено момиче! Прекрасен стих и послание изпълнено с надежа за финал!
    Поздрав, Кате! Носиш много добрина в сърцето си!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...