15.12.2022 г., 20:14

Звезден портал към мечтите

1.6K 7 10

В рана утрин с изгрев - алено червен

изгрява слънцето над заскрежената

надежда...денят ще бъде мирен и добър

надеждата заскрежените крила разперва.

Полита волно над света, с мир, любов

и доброта за да се докосне до мечтите

тогава илюзорният ни свят ще разчупи

на хиляди звездни атоми...

И полита все нагоре и нагоре...

свободно и волно разперила

снежнобели крила до вселенските

звездни портали - където, Ангелите

на доброто днес воюват  за всяка

изгубена душа...и правят път

към световете...Където минало,

бъдеще и настояще се преливат

с най - прелестните цветове на дъгата.

И магически ни канят да преминам

и да се докоснем до изгубените

древни и вселенски знания

за да няма повече войни...

Природата ще пазим и със любовта си

светът ще озарим...ще бъде друго,

ново време - изпълнено с мечти, любов

и детски смях...Ще бъде приказка вълшебна!

Реална - истинска...изпъстрена с чудеса...

И с мислите си нови ще достигнем

звездните простори - събудени...!

Изпълнени с любов душите ни -

слънчево ще светят и този свят

изпълнен с Божествен благослов

ще достигне нови вълшебни измерения...!

 

13.12.2022г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите думи!
  • Красиво.
  • Хсреса ми Катя, изпълнено с надежда, която ни дава смисъл да живеем. И аз се надявам, светът да се подобри!
  • Скити, благодаря ти от сърце за топлината и хубавите думи!
  • Звезден портал към мечтите и едно изумрудено момиче! Прекрасен стих и послание изпълнено с надежа за финал!
    Поздрав, Кате! Носиш много добрина в сърцето си!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...