На Божана,

вдъхновяваща и незабравима

Едно дете със бурна кръв, гореща

със огън във очите - блян

един мечтател, завладял сърца човешки

превърна се за миг във звезден прах.

Палитрата на чувствата ни земни

е тъй шарена и необятна

от само няколко бои невзрачни

изливат се потоци на промяна -

рисуват хиляди пейзажи -

ту топли, ту от студ сковани,

напомнят ни, че сме човеци -

объркани и неразбрани.

Какво поднася ни живота 

загатка е неразрешима-

един път обич, вяра негасима

един път болка - остра, непреодолима.

Но носиш ти надежата, защото

не всичко се докосва със ръка

това, което е в сърцето и душата

не може никой да отнеме на света.

А казват - измеренията много

не всичко е понятно за нашите сърца

едно дете в златистобяла премяна си сега -

изгаряща, но никога умираща звезда...