1.05.2018 г., 15:59

Звезден прах

2.3K 0 0

На Божана,

вдъхновяваща и незабравима

 

Едно дете със бурна кръв, гореща

със огън във очите - блян

един мечтател, завладял сърца човешки

превърна се за миг във звезден прах.

 

Палитрата на чувствата ни земни

е тъй шарена и необятна

от само няколко бои невзрачни

изливат се потоци на промяна -

рисуват хиляди пейзажи -

ту топли, ту от студ сковани,

напомнят ни, че сме човеци -

объркани и неразбрани.

 

Какво поднася ни живота 

загатка е неразрешима-

един път обич, вяра негасима

един път болка - остра, непреодолима.

 

Но носиш ти надежата, защото

не всичко се докосва със ръка

това, което е в сърцето и душата

не може никой да отнеме на света.

 

А казват - измеренията много

не всичко е понятно за нашите сърца

едно дете в златистобяла премяна си сега -

изгаряща, но никога умираща звезда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...