1 мая 2018 г., 15:59

Звезден прах

2.3K 0 0

На Божана,

вдъхновяваща и незабравима

 

Едно дете със бурна кръв, гореща

със огън във очите - блян

един мечтател, завладял сърца човешки

превърна се за миг във звезден прах.

 

Палитрата на чувствата ни земни

е тъй шарена и необятна

от само няколко бои невзрачни

изливат се потоци на промяна -

рисуват хиляди пейзажи -

ту топли, ту от студ сковани,

напомнят ни, че сме човеци -

объркани и неразбрани.

 

Какво поднася ни живота 

загатка е неразрешима-

един път обич, вяра негасима

един път болка - остра, непреодолима.

 

Но носиш ти надежата, защото

не всичко се докосва със ръка

това, което е в сърцето и душата

не може никой да отнеме на света.

 

А казват - измеренията много

не всичко е понятно за нашите сърца

едно дете в златистобяла премяна си сега -

изгаряща, но никога умираща звезда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...