1 мая 2018 г., 15:59

Звезден прах

2.3K 0 0

На Божана,

вдъхновяваща и незабравима

 

Едно дете със бурна кръв, гореща

със огън във очите - блян

един мечтател, завладял сърца човешки

превърна се за миг във звезден прах.

 

Палитрата на чувствата ни земни

е тъй шарена и необятна

от само няколко бои невзрачни

изливат се потоци на промяна -

рисуват хиляди пейзажи -

ту топли, ту от студ сковани,

напомнят ни, че сме човеци -

объркани и неразбрани.

 

Какво поднася ни живота 

загатка е неразрешима-

един път обич, вяра негасима

един път болка - остра, непреодолима.

 

Но носиш ти надежата, защото

не всичко се докосва със ръка

това, което е в сърцето и душата

не може никой да отнеме на света.

 

А казват - измеренията много

не всичко е понятно за нашите сърца

едно дете в златистобяла премяна си сега -

изгаряща, но никога умираща звезда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...