Звезден път

18 abr 2020, 14:14

Poesía » De amor

485 1 0

Аз летя във тъмнината,

но е светло моето сърце.

Думите крещят в тишината,

а достигат ли до теб?

Винаги стоя под дъждовете,

мълнии край мен летят,

но не повяхват цветовете,

по-ярки в мене се множат…

И сама сред хаоса на звездите

за тебе ще измисля път,

по който ще вървим в дните си,

а искриците, ще ни изпепелят…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.