Аз летя във тъмнината,
но е светло моето сърце.
Думите крещят в тишината,
а достигат ли до теб?
Винаги стоя под дъждовете,
мълнии край мен летят,
но не повяхват цветовете,
по-ярки в мене се множат…
И сама сред хаоса на звездите
за тебе ще измисля път,
по който ще вървим в дните си,
а искриците, ще ни изпепелят…
© Есенен блян Все права защищены