18.04.2020 г., 14:14 ч.

Звезден път 

  Поезия » Любовна
477 1 0

 

Аз летя във тъмнината,

но е светло моето сърце.

Думите крещят в тишината,

а достигат ли до теб?

 

 

Винаги стоя под дъждовете,

мълнии край мен летят,

но не повяхват цветовете,

по-ярки в мене се множат…

 

 

И сама сред хаоса на звездите

за тебе ще измисля път,

по който ще вървим в дните си,

а искриците, ще ни изпепелят…

 

© Есенен блян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??