yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
28 jun 2017, 14:53

Звезден самотник 

  Poesía » De amor, Verso libre
454 0 6

Самотник, като мене, звезда си хвана в ръцете.

и от облаците бели слезе шейна пълна  с любов.

Кратичко писмо ще ти изпратя, изпълнено с чудно

вълшебство.

Там с големи букви ще пише "Обичам те, любими!"

Луната ще пее  любовен рефрен с надежда за дните

чудесни.

Обич моя, ти случайно дойде, аз задържах те при мене.

Радвам се, че те открих.

Усмивката ти не бих сменила - блести тя в моята нощ.

Очите ти тъмни езера, силуетите прегръщат в деня.

Ти разкри целият си свят.

Еуфория, радост и тъга ме спохождат.

Седя на далечната маса в бара да изпием кафе обещано..

Ти не беше дошъл. Стоеше пълната чаша до мене отляво,

докоснах празния стол.

В мисълта си кафето разпилях.

Тихо казах :"Сбогом, свидна любов"....

Но в миг усмивка ме плени и тръгвам към устните топли

да паля огньове и в плам да горя.

На любовта страст и прилича.

Сърцето закопняло тупти.

За любовта няма покана.

Затова изгарям за тебе,за ласката твоя, за недоизказаната ти любов

Затова, че чрез нея аз вече не съм звезден самотник.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??