Звезден самотник
Самотник, като мене, звезда си хвана в ръцете.
и от облаците бели слезе шейна пълна с любов.
Кратичко писмо ще ти изпратя, изпълнено с чудно
вълшебство.
Там с големи букви ще пише "Обичам те, любими!"
Луната ще пее любовен рефрен с надежда за дните
чудесни.
Обич моя, ти случайно дойде, аз задържах те при мене.
Радвам се, че те открих.
Усмивката ти не бих сменила - блести тя в моята нощ.
Очите ти тъмни езера, силуетите прегръщат в деня.
Ти разкри целият си свят.
Еуфория, радост и тъга ме спохождат.
Седя на далечната маса в бара да изпием кафе обещано..
Ти не беше дошъл. Стоеше пълната чаша до мене отляво,
докоснах празния стол.
В мисълта си кафето разпилях.
Тихо казах :"Сбогом, свидна любов"....
Но в миг усмивка ме плени и тръгвам към устните топли
да паля огньове и в плам да горя.
На любовта страст и прилича.
Сърцето закопняло тупти.
За любовта няма покана.
Затова изгарям за тебе,за ласката твоя, за недоизказаната ти любов
Затова, че чрез нея аз вече не съм звезден самотник.
© Йонка Янкова All rights reserved.
