Звезден самотник
Самотник, като мене, звезда си хвана в ръцете.
и от облаците бели слезе шейна пълна с любов.
Кратичко писмо ще ти изпратя, изпълнено с чудно
вълшебство.
Там с големи букви ще пише "Обичам те, любими!"
Луната ще пее любовен рефрен с надежда за дните
чудесни.
Обич моя, ти случайно дойде, аз задържах те при мене.
Радвам се, че те открих.
Усмивката ти не бих сменила - блести тя в моята нощ.
Очите ти тъмни езера, силуетите прегръщат в деня.
Ти разкри целият си свят.
Еуфория, радост и тъга ме спохождат.
Седя на далечната маса в бара да изпием кафе обещано..
Ти не беше дошъл. Стоеше пълната чаша до мене отляво,
докоснах празния стол.
В мисълта си кафето разпилях.
Тихо казах :"Сбогом, свидна любов"....
Но в миг усмивка ме плени и тръгвам към устните топли
да паля огньове и в плам да горя.
На любовта страст и прилича.
Сърцето закопняло тупти.
За любовта няма покана.
Затова изгарям за тебе,за ласката твоя, за недоизказаната ти любов
Затова, че чрез нея аз вече не съм звезден самотник.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
