Звездица

vyatur13 (Елена)
209 1586

13 oct 2012, 19:09

Poesía » De amor

869 0 5

Като малка, сияйна звездица

ти слетя в небосклона ми тъмен.

От гнездо на грижовна орлица

полетях и простора прегърнах.

И очите видяха тогава,

че светът не е в черно и бяло,

а преливащ в невидима гама

и от обич наситен изцяло.

Аз не знаех доскоро, че има

смисъл друг на пътеките земни.

И вървим през летата и зими,

от любовната тръпка пленени.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vyatur13 (Елена)

2012-10-20T17:54:21+03:00

Благодаря за коментара, Магдалена.
mariniki (Магдалена Костадинова)

2012-10-20T14:15:53+03:00

много мило и топло стихотворение..
стопли сърцето ми..
rudin (Иван Христов)

2012-10-16T22:10:30+03:00

Хубав стих!
vyatur13 (Елена)

2012-10-13T19:48:18+03:00

Алина, благодаря, за милия коментар. Приемам корекцията , веднага ще го поправя.
Ilis (Алина Стоянова)

2012-10-13T19:34:30+03:00

Хубаво!Предлагам ти малка корекция в последните два реда:
„И вървим през лета и през зими
от любовната тръпка пленени.“