vyatur13 (Елена)
209 1586
13.10.2012 г., 19:09 ч.

Звездица 

  Поезия » Любовна
870 0 5

Като малка, сияйна звездица

ти слетя  в небосклона ми тъмен.

От гнездо на грижовна орлица

полетях и простора прегърнах.

 

И очите видяха тогава,

че светът не е в черно и бяло,

а преливащ в невидима гама

и от обич наситен изцяло.

 

Аз не знаех доскоро, че има

смисъл друг на пътеките земни.

И вървим през летата и зими,

от любовната тръпка  пленени.

© Елена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара, Магдалена.
  • много мило и топло стихотворение..
    стопли сърцето ми..
  • Хубав стих!
  • Алина, благодаря, за милия коментар. Приемам корекцията , веднага ще го поправя.
  • Хубаво!Предлагам ти малка корекция в последните два реда:
    „И вървим през лета и през зими
    от любовната тръпка пленени.“
Предложения
: ??:??