Звездица
Като малка, сияйна звездица
ти слетя в небосклона ми тъмен.
От гнездо на грижовна орлица
полетях и простора прегърнах.
И очите видяха тогава,
че светът не е в черно и бяло,
а преливащ в невидима гама
и от обич наситен изцяло.
Аз не знаех доскоро, че има
смисъл друг на пътеките земни.
И вървим през летата и зими,
от любовната тръпка пленени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
