5 jun 2006, 17:40

Звездичка

  Poesía
1.3K 0 6

Звездичка
----------------------------------------------

Спомняш ли си за онази нежна, зимна вечер?
Двама влюбени оставиха стъпките си във снега...
В любовта си аз бях ти и заедно правехме света...
Играехме, смеехме се... досущ като деца...
----------------------------------------------

Легнах и направих ти звездичка...
Беше тя само твоя, а за мен бе ти Луна.
В мрака на душата ми като свещичка,
Ти бе истината, силата и любовта...
----------------------------------------------

В завивките дари ме с нежност...
О, Господи... най-топлата прегръдка на Света!
Знаеш ли, тогава като в безметежност...
Бяхме там, горе... заедно - на Върха...
----------------------------------------------

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Александров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...