5 jun 2006, 17:40

Звездичка

  Poesía
1.3K 0 6

Звездичка
----------------------------------------------

Спомняш ли си за онази нежна, зимна вечер?
Двама влюбени оставиха стъпките си във снега...
В любовта си аз бях ти и заедно правехме света...
Играехме, смеехме се... досущ като деца...
----------------------------------------------

Легнах и направих ти звездичка...
Беше тя само твоя, а за мен бе ти Луна.
В мрака на душата ми като свещичка,
Ти бе истината, силата и любовта...
----------------------------------------------

В завивките дари ме с нежност...
О, Господи... най-топлата прегръдка на Света!
Знаеш ли, тогава като в безметежност...
Бяхме там, горе... заедно - на Върха...
----------------------------------------------

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Александров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...