Jun 5, 2006, 5:40 PM

Звездичка

  Poetry
1.3K 0 6

Звездичка
----------------------------------------------

Спомняш ли си за онази нежна, зимна вечер?
Двама влюбени оставиха стъпките си във снега...
В любовта си аз бях ти и заедно правехме света...
Играехме, смеехме се... досущ като деца...
----------------------------------------------

Легнах и направих ти звездичка...
Беше тя само твоя, а за мен бе ти Луна.
В мрака на душата ми като свещичка,
Ти бе истината, силата и любовта...
----------------------------------------------

В завивките дари ме с нежност...
О, Господи... най-топлата прегръдка на Света!
Знаеш ли, тогава като в безметежност...
Бяхме там, горе... заедно - на Върха...
----------------------------------------------

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Александров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...