11 feb 2006, 13:24

Звездите искат ли...

  Poesía
1.2K 0 12
Звездите искат ли да са слънца,
лайките да бъдат слънчогледи.
Локвите да бъдат езерца,
а жабите да са принцеси.
Във детството си аз така мечтах
обърквах истината със съня си.
Изнизаха се дните и разбрах,
и жабите превръщат се в принцеси.
"Обичам те" са само две слова
ала от теб, когато са изречени
звездите не мечтаеха да са слънца
сияеха във  моите очи засмени.
Букет от лайки ти ми подари
за мен те бяха слънчогледи
а локвата през която ме преведе
бе езерото с лебедите бели.
Ръцете ти със обич ме прегръщат,
забравям , колко труден бе денят.
В слънца звездите засияват,
и връщат ме на детството в съня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...