Feb 11, 2006, 1:24 PM

Звездите искат ли...

  Poetry
1.2K 0 12
Звездите искат ли да са слънца,
лайките да бъдат слънчогледи.
Локвите да бъдат езерца,
а жабите да са принцеси.
Във детството си аз така мечтах
обърквах истината със съня си.
Изнизаха се дните и разбрах,
и жабите превръщат се в принцеси.
"Обичам те" са само две слова
ала от теб, когато са изречени
звездите не мечтаеха да са слънца
сияеха във  моите очи засмени.
Букет от лайки ти ми подари
за мен те бяха слънчогледи
а локвата през която ме преведе
бе езерото с лебедите бели.
Ръцете ти със обич ме прегръщат,
забравям , колко труден бе денят.
В слънца звездите засияват,
и връщат ме на детството в съня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...