автор-Nicky (Николай Николов)
22 46
7 jun 2020, 1:03

Звездите на Лора 

  Poesía » Verso libre
1178 2 7

Никой няма звездите на Лора!
Ако щастие грейне във нея,
с тях венче ще си свие, да свети
със вълшебни искрици на челото,
и ще пръска на всички наоколо.
Та и тъжната ябълка в двора,
ще поиска искрица по клоните.

Никой няма звездите на Лора!
Ако тежка тъга я обгърне,
наметало си прави, та крие
от света своя страх и обидата.
А прегръща под плаща най-свидното
- свойта нежна душичка разбита.
Там я крият и пазят звездите й.

Затова ако видите нощем,
че момиче в небето се взира
и се смее, или пък тъгува...
не мислете, че просто е луда.
Тя е много по-трезва от всички
сериозни и стреснати хора.

Че във свят, съществуващ в кавички,

никой няма звездите на Лора!

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ех, Ники...
  • Ще очакваме 😊
  • Качих по една творба сразлични стил и звучене. Остана едно любовно да представя. Рядко пиша любовни, но... и на мен ми се случва. Благодаря ви за добрите думи към "...Лора"! Стихчето е писано отдавна, но си е актуално ииии... ще бъде.
  • Прекрасен стих! Поздравления!
  • Ники, прекрасна е твоята Лора! И финалът ти е много хубав 👌
  • Поздрав! Всяко момиче е "Лора"! После става жена" Лора". Но, не всяка жена си запазва звездите. Всяка "Лора" си има по един младеж, възхитен от звездите и. Влюбен в тях. Но, не всяка "Лора" съумява да запази през годините до себе си този влюбен младеж. После идват спомени, тъга и съжаления... Но, времете не се обръща назад! Да..... Размисли ме тази твоя Лора!
  • Много красиво!
Propuestas
: ??:??