Звездите на Лора
Никой няма звездите на Лора!
Ако щастие грейне във нея,
с тях венче ще си свие, да свети
със вълшебни искрици на челото,
и ще пръска на всички наоколо.
Та и тъжната ябълка в двора,
ще поиска искрица по клоните.
Никой няма звездите на Лора!
Ако тежка тъга я обгърне,
наметало си прави, та крие
от света своя страх и обидата.
А прегръща под плаща най-свидното
- свойта нежна душичка разбита.
Там я крият и пазят звездите й.
Затова ако видите нощем,
че момиче в небето се взира
и се смее, или пък тъгува...
не мислете, че просто е луда.
Тя е много по-трезва от всички
сериозни и стреснати хора.
Че във свят, съществуващ в кавички,
никой няма звездите на Лора!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Николов Всички права запазени
Благодаря ви за добрите думи към "...Лора"! Стихчето е писано отдавна, но си е актуално ииии... ще бъде.
