Бурни нощи, китарата свири пак своята песен.

Шестте струни в дълъг танц спускат се -

една нагоре, друга надолу,

в прегръдка пагубна прекършени лягат.

Завърта се, на място пак  застава,

китарата своя танц сега заиграва.

Бурни нощи, навън святка, вали

дъжд пороен, долу танцуват звезди...

Китара една, а капчици много -

та на коя по-напред да угоди?

Музика, ритъм, в танца луд

под луната играят, не се замайват.

Бурни нощи една подир друга минават,

тази китара неуморна свири ли, свири,

капките, обградили я, подскачат в кръг ...

и в миг слънце изгрява,

дъждът отминава,

дъгата се появява.

Певицата своята песен прекратява,

на място застава досущ като умряла...

Но нощ пак ще дойде и дъжд ще завали,

капките луди с китарата...

този дует ще продължи.

Ще играят и пеят,

ще се смеят,

в бурните нощи ще оживеят!

26.01.2009г.