Звездите не могат без нощта
Когато сърцето е в миг натъжено,
и няма утеха за него в нощта,
сред залеза стене от болка ранено,
проклинайки своята тежка съдба.
И даже когато в сълзи е обляно,
и няма надежда за него в света,
а мъките идват от зарана - рано,
бушуващи бури пробуждат в кръвта.
И черни вулкани разпръскващи лава,
пожари от болка и облаци дим,
и дъжд от огньове приижда тогава,
когато човек е слаб и уязвим.
Когато сърцето е в миг натъжено,
излез ти навън - потърси любовта,
защото тя грее когато е студено,
казвайки - звездите не могат без нощта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Бодуров Todos los derechos reservados
