29 abr 2017, 22:06

Звездите плачат 

  Poesía » De amor
294 0 10

Душата ми извор на музика нежна,

душата ми тиха и влюбена разбра,

че нашата любов е далечна, невъзможна.

Сладостна болка сърцето раздира.

 

 

Облак тъмен, буреносен и отново вали,

плаче сърцето, измъчени мечтите и спират,

ще усетиш ли нощта, в която стена. Нали

потъващ деня в нощта грижи ми сервират.

 

 

Пренася ме мелодията тъжна през минутите,

носи душата ми, опиянена от любов,

не дочувам нежността от обичта и думите,

останала сама в живота труден и суров.

 

 

Звездите всяка вечер за мен сълзи проливат,

луната загрижена ръцете ми целува.

Снагата, тялото стрели огнени пробиват,

воалът на късната вечер ме милува.

 

 

 

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??