Звездите плачат
Душата ми извор на музика нежна,
душата ми тиха и влюбена разбра,
че нашата любов е далечна, невъзможна.
Сладостна болка сърцето раздира.
Облак тъмен, буреносен и отново вали,
плаче сърцето, измъчени мечтите и спират,
ще усетиш ли нощта, в която стена. Нали
потъващ деня в нощта грижи ми сервират.
Пренася ме мелодията тъжна през минутите,
носи душата ми, опиянена от любов,
не дочувам нежността от обичта и думите,
останала сама в живота труден и суров.
Звездите всяка вечер за мен сълзи проливат,
луната загрижена ръцете ми целува.
Снагата, тялото стрели огнени пробиват,
воалът на късната вечер ме милува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
