Звездите плачат
Душата ми извор на музика нежна,
душата ми тиха и влюбена разбра,
че нашата любов е далечна, невъзможна.
Сладостна болка сърцето раздира.
Облак тъмен, буреносен и отново вали,
плаче сърцето, измъчени мечтите и спират,
ще усетиш ли нощта, в която стена. Нали
потъващ деня в нощта грижи ми сервират.
Пренася ме мелодията тъжна през минутите,
носи душата ми, опиянена от любов,
не дочувам нежността от обичта и думите,
останала сама в живота труден и суров.
Звездите всяка вечер за мен сълзи проливат,
луната загрижена ръцете ми целува.
Снагата, тялото стрели огнени пробиват,
воалът на късната вечер ме милува.
© Йонка Янкова All rights reserved.
