Довереница (Дочка Василева)
486 17606
9 oct 2014, 17:25

Звездите се римуват със мечтите ми 

  Poesía » Filosófica
672 0 14

Безсънието пак ми пълни шапката

със нещо неприличащо на друго...

Пробождат ме мисловните кристали,

блестят като мъниста, но са струни,

 

които потреперват изпод болката...

Кикотят се, ако нощта ги гъделичка.

Търкалят се подобно на мелодия,

ала на мене ми напомнят стих...

 

А мене ми приличат на калинки

листата на тополата отвън.

Посоките в кафявите им истини

предлагат бартер между път и сън...

 

Сънят - опърпан  просяк пред витрина

(Не може да го има, но го срича).

Блести душата му - сълза по миглите...

Не знам защо, на стих ми заприлича...

 

Дъждовни стъпки с аромат на зима

в пътеки към сърцето на света.

Бушуващо мълчание в гърдите ми.

Безсъние във рими... Тишина,

 

която кротко легнала, въздиша,

попила светлината на луната...

Звездите се римуват със мечтите ми

и пълнят с тях безсънната ми шапка...

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Магично и някак по детски, ала не съвсем!
    Поздрави!
  • Доче!! Невероятна си!! Моите почитания!!
  • Богата поезия! Поздравления!
  • !!!
  • Толкова красиво пишеш, вълшебство е твоята поезия, Доче!
  • Браво! Чудесен финал!
    Поздравявам те, Доче!
  • Благодаря на поспрелите.Бъдете здрави!
  • пълно с Поезия е при тебе, Доче...
    !!!
  • "Звездите се римуват със мечтите ми" - !!!
  • Поезия!!!
  • "Пробождат ме мисловните кристали, блестят като мъниста, но са струни...
    Дъждовни стъпки с аромат на зима в пътеки към сърцето на света.
    Бушуващо мълчание в гърдите ми. Безсъние във рими... Тишина...
    Звездите се римуват със мечтите ми..."

    Великолепно ОКО на текста - високопоетично. То предрешава смисловъзприемането му и силното му естетическо въздействие!
  • Впечатли ме!
  • "Бушуващо мълчание в гърдите ми.
    Безсъние във рими...Тишина,
    която кротко легнала въздиша,
    попила светлината на луната..."
    Дълбоко философско и смислено, което те кара да се замислиш.
    Поздрав за тебе, Дочка и приятна вечер!
  • "Сънят - опърпан просяк пред витрина
    (Не може да го има, но го срича).
    Блести душата му - сълза по миглите...
    Не знам защо, на стих ми заприлича..."

    Близки са ми думите ти, Доче!
Propuestas
: ??:??