Звездите се римуват със мечтите ми
Безсънието пак ми пълни шапката
със нещо неприличащо на друго...
Пробождат ме мисловните кристали,
блестят като мъниста, но са струни,
които потреперват изпод болката...
Кикотят се, ако нощта ги гъделичка.
Търкалят се подобно на мелодия,
ала на мене ми напомнят стих...
А мене ми приличат на калинки
листата на тополата отвън.
Посоките в кафявите им истини
предлагат бартер между път и сън...
Сънят - опърпан просяк пред витрина
(Не може да го има, но го срича).
Блести душата му - сълза по миглите...
Не знам защо, на стих ми заприлича...
Дъждовни стъпки с аромат на зима
в пътеки към сърцето на света.
Бушуващо мълчание в гърдите ми.
Безсъние във рими... Тишина,
която кротко легнала, въздиша,
попила светлината на луната...
Звездите се римуват със мечтите ми
и пълнят с тях безсънната ми шапка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
