valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
8 ene 2008, 14:43

Звездна магия 

  Poesía » De amor
818 0 9
Пресякох тротоара на нощта
и някаква звезда ми се усмихна.
Дали не беше моята Зора,
която със стиха си бях повикал?

Блестеше като шлайфан диамант...
Очите ми попиваха във нея
и сякаш от магия обладан,
усетих смисъл още да живея.

Но слънцето ревниво я закри
и блясъка си хвърли върху мене...
Аз ненавиждах всичките лъчи...
В душата ми бе тъжно и студено...

Дали ще видя своята звезда,
усмихната за мене пак да свети?
Уцелен бях в сърцето със стрела...
Във камък се превърнаха нозете...

Нощта ще чакам пак да изтече,
с очите жадни пак да я отпия.
Аз Слънце в мен не искам да пече,
достатъчна е звездната магия...

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??