Звездна магия
Пресякох тротоара на нощта
и някаква звезда ми се усмихна.
Дали не беше моята Зора,
която със стиха си бях повикал?
Блестеше като шлайфан диамант...
Очите ми попиваха във нея
и сякаш от магия обладан,
усетих смисъл още да живея.
Но слънцето ревниво я закри
и блясъка си хвърли върху мене...
Аз ненавиждах всичките лъчи...
В душата ми бе тъжно и студено...
Дали ще видя своята звезда,
усмихната за мене пак да свети?
Уцелен бях в сърцето със стрела...
Във камък се превърнаха нозете...
Нощта ще чакам пак да изтече,
с очите жадни пак да я отпия.
Аз Слънце в мен не искам да пече,
достатъчна е звездната магия...
и някаква звезда ми се усмихна.
Дали не беше моята Зора,
която със стиха си бях повикал?
Блестеше като шлайфан диамант...
Очите ми попиваха във нея
и сякаш от магия обладан,
усетих смисъл още да живея.
Но слънцето ревниво я закри
и блясъка си хвърли върху мене...
Аз ненавиждах всичките лъчи...
В душата ми бе тъжно и студено...
Дали ще видя своята звезда,
усмихната за мене пак да свети?
Уцелен бях в сърцето със стрела...
Във камък се превърнаха нозете...
Нощта ще чакам пак да изтече,
с очите жадни пак да я отпия.
Аз Слънце в мен не искам да пече,
достатъчна е звездната магия...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
