Пресякох тротоара на нощта
и някаква звезда ми се усмихна.
Дали не беше моята Зора,
която със стиха си бях повикал?
Блестеше като шлайфан диамант...
Очите ми попиваха във нея
и сякаш от магия обладан,
усетих смисъл още да живея.
Но слънцето ревниво я закри
и блясъка си хвърли върху мене...
Аз ненавиждах всичките лъчи...
В душата ми бе тъжно и студено... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up