Звездна магия
Звездите гледам всяка нощ,
докосвам нежно тишината
и сякаш някакъв разкош
в покой потапя ми душата.
И мракът е красив, потаен,
безшумен, кротък, онемял
а някъде със звук омаен
щурец грижовен е запял.
Магия спира ми дъха,
политам в друго измерение,
в потайностите на нощта,
едно вълшебно вдъхновение.
А щом събуди се зората
и утринна роса ме освежи,
лъч слънчев ми огрей душата,
като диамант ще заблести.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados
!!!
