Sep 4, 2015, 1:52 PM

Звездна магия 

  Poetry » Other
374 0 4

Звездите гледам всяка нощ,
докосвам нежно тишината
и сякаш някакъв разкош
в покой потапя ми душата.

И мракът е красив, потаен,
безшумен, кротък, онемял
а някъде със звук омаен
щурец грижовен е запял.

Магия спира ми дъха,
политам в друго измерение,
в потайностите на нощта,
едно вълшебно вдъхновение.

А щом събуди се зората
и утринна роса ме освежи,
лъч слънчев ми огрей душата,
като диамант ще заблести.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ...!!!
  • Генка, поздравления за хубавия стих!
  • Зашеметяваща образност - наистина е магия..., - и аз не бях виждала така ясно Млечният път..., т. е. някой от ръкавите на галактиката...!!!
    "И мракът е красив, потаен,
    безшумен, кротък, онемял
    а някъде със звук омаен
    щурец грижовен е запял."
  • Защо да е „сякаш“, то си Е „разкош“ Поздрави!
Random works
: ??:??