Звездите гледам всяка нощ,
докосвам нежно тишината
и сякаш някакъв разкош
в покой потапя ми душата.
И мракът е красив, потаен,
безшумен, кротък, онемял
а някъде със звук омаен
щурец грижовен е запял.
Магия спира ми дъха,
политам в друго измерение,
в потайностите на нощта,
едно вълшебно вдъхновение.
А щом събуди се зората
и утринна роса ме освежи,
лъч слънчев ми огрей душата,
като диамант ще заблести.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!!