11 feb 2011, 22:50

Звездна нощ

  Poesía
948 0 1

Тялото ти,

до моето в моето.

Дъхът ти,

спира над мен.

Очите,

голи топят се.

Погледът,

става блажен.

Устните,

заглъхват в целувка.

Мигът,

спира смутен.

Ръцете,

нежност запалили.

Нежност,

обвита в сатен.

Звездите са близо,

видя ли?

Не вдигай

поглед от мен!

Вълните от чувства преляли

в миг сътворен.

Ненужни

думите спрели,

чакат отвън в студа.

В камината

огън наклали,

две пламтящи сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Цековска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...