11 feb 2011, 22:50

Звездна нощ

  Poesía
958 0 1

Тялото ти,

до моето в моето.

Дъхът ти,

спира над мен.

Очите,

голи топят се.

Погледът,

става блажен.

Устните,

заглъхват в целувка.

Мигът,

спира смутен.

Ръцете,

нежност запалили.

Нежност,

обвита в сатен.

Звездите са близо,

видя ли?

Не вдигай

поглед от мен!

Вълните от чувства преляли

в миг сътворен.

Ненужни

думите спрели,

чакат отвън в студа.

В камината

огън наклали,

две пламтящи сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Цековска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...