Тялото ти,
до моето в моето.
Дъхът ти,
спира над мен.
Очите,
голи топят се.
Погледът,
става блажен.
Устните,
заглъхват в целувка.
Мигът,
спира смутен.
Ръцете,
нежност запалили.
Нежност,
обвита в сатен.
Звездите са близо,
видя ли?
Не вдигай
поглед от мен!
Вълните от чувства преляли
в миг сътворен.
Ненужни
думите спрели,
чакат отвън в студа.
В камината
огън наклали,
две пламтящи сърца.
© Даниела Цековска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
