radenko (Радко Стоянов)
1 108

26 mar 2010, 20:31

Звездна омая

Poesía » De amor

822 0 9

ЗВЕЗДНА ОМАЯ

Стъпките ми стъпките ти гонят,

тихо падат белите звезди.

В тишината като цвят се ронят

и покриват твоите гърди.

Пламнала от звездната омая,

като Лунна фея грееш ти.

Аз те викам, искам да узная

има ли ме в твоите мечти.

Сън ли е това или наяве? -

пита моето сърце света.

Тази приказка не се забравя -

може би това е Любовта?

Стъпките ми стъпките ти гонят,

тихо падат белите звезди.

В тишината като цвят се ронят

най-прекрасните ми земни дни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

evgeniagenka (Генка Богданова)

Красота! Колко ли жени мечтаят някой да им посвети подобен стих?
Всяка жена е жадна да чуе любовно признание, а ако то е "облечено" в красивата одежда на един вълшебен стих, сърцето й прелива от щастие. Пиши, приятелю, пиши и за тези, които не умеят да изразят чувствата си със свои думи, а искат да направят щастливи любимите си.

2010-04-01T13:17:50+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Аплодисменти!!!

2010-03-28T15:35:29+03:00
radenko (Радко Стоянов)

Благодаря на Ангел, Пламенка, Петина, Мариана, Пепа, Яна, Веска, Белла!
За мен вашето мнение означава много, защото зная, че сте истински творци! Пожелавам ви не само звездна, но и пролетна омая, за да стане животът ви още по- красив и плодотворен!

2010-03-28T15:28:12+03:00
Звездичка (Яна Вълчева)

Стъпките ми стъпките ти гонят,

тихо падат белите звезди.

В тишината като цвят се ронят

най-прекрасните ми земни дни!

Прекрасно!!!

2010-03-27T09:01:19+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Уаааууу! Много влюбен стих! ...Тази приказка не се забравя -
може би това е Любовта?...Поздрави и от мен!

2010-03-27T00:30:15+02:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0