26.03.2010 г., 20:31

Звездна омая

824 0 9

 

ЗВЕЗДНА ОМАЯ


Стъпките ми стъпките ти гонят,

тихо падат белите звезди.

В тишината като цвят се ронят

и покриват твоите гърди.


Пламнала от звездната омая,

като Лунна фея грееш ти.

Аз те викам, искам да узная

има ли ме в твоите мечти.


Сън ли е това или наяве? -

пита моето сърце света.

Тази приказка не се забравя -

може би това е Любовта?


Стъпките ми стъпките ти гонят,

тихо падат белите звезди.

В тишината като цвят се ронят

най-прекрасните ми земни дни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радко Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красота! Колко ли жени мечтаят някой да им посвети подобен стих?
    Всяка жена е жадна да чуе любовно признание, а ако то е "облечено" в красивата одежда на един вълшебен стих, сърцето й прелива от щастие. Пиши, приятелю, пиши и за тези, които не умеят да изразят чувствата си със свои думи, а искат да направят щастливи любимите си.
  • Аплодисменти!!!
  • Благодаря на Ангел, Пламенка, Петина, Мариана, Пепа, Яна, Веска, Белла!
    За мен вашето мнение означава много, защото зная, че сте истински творци! Пожелавам ви не само звездна, но и пролетна омая, за да стане животът ви още по- красив и плодотворен!
  • Стъпките ми стъпките ти гонят,

    тихо падат белите звезди.

    В тишината като цвят се ронят

    най-прекрасните ми земни дни!

    Прекрасно!!!
  • Уаааууу! Много влюбен стих! ...Тази приказка не се забравя -
    може би това е Любовта?...Поздрави и от мен!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...